Когато най-после вдигнах скандал за апартамента на майка ми

„Ти в този апартамент нямаш никакво право да ми държиш тон, чу ли ме?“ Това ми го каза сестра ми Деси в коридора на майка ми, пред вратата на банята, докато аз държах торба с лекарства от аптеката, а майка ни от кухнята викаше: „Стига сте почвали пак!“

И аз тогава направо изтрещях.

„Нямам право? Осем месеца аз я карам по лекари, аз плащам жената да идва сутрин, аз купувам памперси, а ти идваш в неделя с две банички и ще ми обясняваш кое е твое?“

Деси пребледня и само каза: „Кажи им го всичкото, де. Кажи и за парите.“

Това беше в събота. Оттогава не мога да се съвзема. Пиша тук, защото вече не знам аз ли съм чудовището, или просто ми писна да ме няма.

Майка ми е в Люлин, в стария ни двустаен. След инсулт е, не е на легло, ама не може сама. Трябва някой да й готви, да следи хапчетата, да я къпе. Аз съм в Надежда, разведена, с едно момче в седми клас. Работя на каса в Фантастико на смени. Не съм безработна да кажеш, че имам време с кофи. Просто се нагласих някак. Мълчах, разменях смени, теглих малък кредит, и така.

Деси е по-малката. Омъжена, в Божурище живее, мъжът й е шофьор, имат две деца. Все е заета, все няма как. Аз дълго си траех, защото, нали, да не се караме. Майка ни винаги това е повтаряла: „Мир да има.“ И аз цял живот така — в работа, вкъщи, съседи, навсякъде. Само отстъпвам, само „няма проблем“. После се прибирам и ме тресе.

Проблемът тръгна, когато чух от съседката леля Сийка, не от майка ми, не от Деси, че майка ми щяла да прехвърля апартамента на Деси. „Ама ти сигурно знаеш“, ми каза тя на входа, все едно ми говори за времето. Аз направо онемях. Викам: „Какво прехвърляне?“ Тя: „Е, дойде някакъв нотариус миналата седмица.“ Нотариус.

Качих се горе и питах майка ми. Тя не ме погледна даже. Само: „После.“ После, после, после. При Деси звъннах, тя не вдигна. После ми пише: „Не е по телефона.“ Е, как да не избухна?

Оказа се, че имало договор за гледане и издръжка. Апартаментът да остане за Деси, защото „тя е поела ангажимент“. Аз като чух, ми причерня. „Кой ангажимент бе? Къде е тоя ангажимент? Когато майка пада в банята, аз идвам. Когато личната лекарка даде направление, аз я водя. Когато няма пари за инсулин, аз плащам.“

Деси тогава ревна и вика: „Да, щото ти си там и ти е удобно да го показваш постоянно!“

Това ме удари гадно. Защото, да, аз го показвах. Не на всички, ама на нея — да. Всеки път. Със сметки, с бележки, със снимка на рецептата. Все едно да не може да каже, че лъжа. Все едно съм счетоводител на собствената си майка.

После излезе друго. Преди две години, когато аз още живеех под наем след развода, майка ми била дала на Деси 18 хиляди лева. От спестявания и от една земя на село край Червен бряг, дето я продаде. Аз за тая земя даже не знаех, че още е на нейно име. С тия пари Деси и мъжът й си затворили ипотеката. Идеята била после Деси „да се отблагодари“ с грижи и да поеме майка. Само че тогава майка ми още беше добре. Никой не е мислел, че ще стане такава тежка работа.

Аз като го чух, ми стана ясно защо все ме държат в мъгла. Не само апартаментът. Имало е уговорки зад гърба ми. И точно това ме побърка най-много. Не че не взимам апартамента аз. А че все едно мен ме няма. Аз съм добрата за черната работа, ама за решенията — не.

Майка ми тогава най-после избухна. Удря с ръка по масата и вика: „Теб ако чакам за мир, ти ще ми извадиш очите с тия сметки! На Деси дадох, защото тя поиска веднъж в живота! Ти никога нищо не поиска. Само се цупиш и чакаш да ти се сетят.“

Това направо ме смачка. Защото е вярно донякъде. Аз наистина не искам. Или не исках. Срам ме е, неудобно ми е, все си казвам „айде, няма значение“. После като мине границата, гърмя като тенджера.

Обаче и друго излезе. Жената, която плащах да идва сутрин, не съм я плащала само аз. Деси от три месеца пращала пари на майка ми по Еконт чрез мъжа си. Майка ми не ми е казвала, защото „ще стане цирк“. Аз не бях виждала тия пари, защото майка ми ги държала отделно, да не съм се обиждала, че Деси не помага. Разбирате ли? Пълна лудница.

И тогава вече не знаех на кого да се ядосам. На Деси, че е приела пари и апартамент? На майка ми, че върти номера? На себе си, че съм чакала някой да ми каже „браво“?

После седнахме трите. За пръв път без викане. Майка ми каза: „Аз не исках да те нараня. Мислех, че ти си силната, че ще се оправиш. Деси все е била мекушава.“ Представяте ли си? Значи понеже съм „силната“, може да ме прескачат.

Деси пък каза нещо, дето не очаквах: „Мислиш, че искам апартамента, щото съм алчна. Аз се хванах за него, защото ако останем пак под наем или с кредит, мъжът ми ще ме побърка. И защото веднъж майка помогна на мен, а на теб все казваше, че ти ще се оправиш. И аз цял живот съм била малката, дето все я спасяват или я смятат за неспособна.“

И тя си има нейната болка, явно. Само че това не ми връща месеците, в които тичах като луда и накрая се оказа, че съм последна, която знае какво става.

Сега положението е такова: договорът май не може лесно да се развали. Една позната на колежка каза да питам адвокат, ама адвокат струва пари, а аз вече съм на ръба. Деси предложи да поема два уикенда в месеца и половината разходи официално, по банка, не на тъмно. Майка ми каза да ми даде пълномощно за сметките и решенията за лекари, защото „поне ти движиш нещата“. Все едно ми дава пост, не знам.

Аз още съм обидена. И честно, като ги видя двете заедно да си шушукат, ми идва да тръшна вратата. После пък си казвам, че ако направя война, най-много майка ми да изгори между нас. А и не мога да отрека, че досега и аз съм се държала така, сякаш само аз страдам и само аз правя нещо.

Най-гадното е, че май не става дума само за имот. Става дума за това, че години наред съм се правила на разбрана, а отвътре съм чакала някой да ме види, да каже „да, ти носиш всичко“. И понеже не съм го поискала като хората, накрая излезе, че или мълча, или хапя.

Сега се чудя дали да търся адвокат и да развалям всичко, или да приема новите уговорки и да спрем да се изяждаме. Вие какво бихте направили на мое място — бихте ли вдигнали още по-голям скандал за справедливост, или бихте преглътнали, за да има мир?