Когато разбрах, че спестената ми почивка няма да е моя

„Ти нормална ли си ма, Деси? Майка ни е така, а ти ще ходиш в Гърция?“

Това ми го изкрещя сестра ми Нели по телефона в сряда вечерта, докато аз държах капарото за една почивка в Неа Перамос отворено на екрана. Буквално пръстът ми беше на „Потвърди“. И замръзнах.

Казах й: „Не съм тръгнала на Малдивите, Нели. Пет дни. С колежките. За първи път от шест години.“

Тя: „Да, супер. И кой ще стои при мама? Аз ли? Аз съм на работа, имам две деца, Сашо пак е командировка. Ти поне си сама.“

Това „ти поне си сама“ ме удари най-много. Все едно щом съм разведена и дъщеря ми учи в Пловдив, животът ми е свободен за ползване.

Майка ни е след инсулт от миналата есен. Не е на легло, слава Богу, но не може сама. Трябва й човек за лекарства, баня, пазар, понякога и нощем става и се обърква. Оттогава основно аз съм при нея. Работя в счетоводна кантора в Русе, после минавам през нейния апартамент в „Здравец“, пазарувам от „Кауфланд“, готвя, чистя, оправям й документите пред НОИ, ТЕЛК, личната лекарка… Нели идва събота или неделя за два часа, понякога взима лекарства, не е като нищо да не прави. Ама тежкото е при мен.

Тия пари за почивката ги събирах от януари. По 50, по 100 лева, колкото остане. Не за глезотия, а да изчезна малко. Да спя без да слушам дали майка ми не е станала в три през нощта. Да не обяснявам на никого защо съм уморена.

Нели каза: „Ще дам пари за жена, ама ти поне провери ли колко струва? Нали всичко е скъпо. Няма как.“

Аз й викам: „Не става дума само за пари. Става дума, че аз вече не мога.“

И тя млъкна за секунда, после: „А аз мога, така ли?“

Затворихме си. След половин час ми звънна майка ми.

„Няма да ходиш никъде, нали?“

Казах: „Мамо, кой ти каза?“

„Нели. Разплака се. Вика, че си ги оставяш.“

Ей тогава вече побеснях. Отидох при майка ми направо. Беше седнала на дивана с жилетката, въпреки че беше топло.

„Аз не ви оставям, бе, мамо. Искам пет дни почивка.“

Тя само ме гледа и вика: „Като ти е тежко, кажи. Ще отида в дом.“

Това го каза така, че все едно аз съм я изхвърлила вече. И аз, вместо да си замълча, казах: „Недей така, никой не говори за дом.“

„Е, говори се. Само не пред мен.“

Тогава разбрах, че нещо има. Защото аз такова нещо не бях казвала. Нито Нели пред мен.

На другия ден отидох по-рано. Майка ми беше в банята, телефонът й звънна. На екрана – „Галя домашни грижи“. Аз вдигнах, мислех, че е нещо важно. Жената вика: „Госпожо Петрова, да уточним, ако започваме от понеделник, трябва авансово за седмицата.“

Аз втрещена. „Какви домашни грижи?“

Настъпи едно мълчание, после тя: „Ами с дъщеря ви Нели говорихме. И с вас. За по четири часа на ден.“

Значи Нели не само е знаела, а беше уредила човек. И не ми беше казала. Аз й звъннах веднага.

„Защо ме лъжеш, че няма кой?“

Тя се ядоса: „Защото няма с какво да платя, Деси!“

„Ти каза, че ще дадеш пари!“

„Казах, за да млъкнеш за малко!“

Това вече беше грозно. Отидох вечерта у тях. Зет ми си мълчи в кухнята, децата в стаята. Нели почна: „Айде сега ти си жертвата.“

Аз: „Не съм жертва. Ама не може всичко да е на мой гръб.“

Тя: „На твой гръб? Знаеш ли аз какво плащам?“

И тогава извади едни листове. Просрочие по ипотека. Две вноски назад. Синът й ходи на логопед, малката е с шини за зъби. Мъжът й наистина бил без заплата два месеца, защото фирмата нещо се разпаднала. Не ми беше казала. Аз пък веднага тръгнах с: „Е, хубаво, ама това не е моя вина.“ И още докато го казвах, звучеше гадно.

После тя ми каза нещо друго, дето ме довърши.

„Мама даде на теб апартамента не защото повече те обича, а защото ти беше с Георги и той я беше навил, че така било най-сигурно. Помниш ли? Само че после вие се разведохте, а аз си останах под наем.“

Апартаментът е едностаен, в който живея аз. Прехвърли ми го преди осем години срещу гледане и издръжка. Аз винаги съм си мислела, че е защото аз съм до нея. Нели явно го носи това оттогава.

Казах: „Не съм я карала насила.“

Тя: „Не си. Ама и не отказа.“

И беше права, което много мразя.

После излезе и още нещо. Майка ми преди два месеца тайно е дала на Нели 4000 лева от едни спестявания, дето аз даже не знаех, че има. За да не им вземат колата и да може зет ми да ходи по обекти. Нели не ми е казала, защото „щяла съм да се правя на съдия“. Майка ми не ми е казала, защото „ти без това си напрегната“. А аз междувременно броя стотинки за памперси, лекарства и таксита до невролога.

Направо ми причерня. Казах на майка ми: „Значи за Нели има спестявания, за мен има задължения?“

Тя се разплака и вика: „На теб ти дадох жилище. На нея какво?“

И пак – права по нейния си начин.

Оттогава стана каша. Аз отказах да ходя всеки ден. Казах, че ще поема понеделник, сряда и петък, а другото да се оправят – Нели, платена жена, каквото искат. Нели каза, че съм се сетила за граници, след като съм си взела имота. Майка ми два дни не ми говори. После ми звънна вечерта: „Ще ходиш ли на морето?“

И аз казах: „Не знам.“

Тя вика: „Иди. Само недей после да ми се сърдиш, че съм майка и на двете.“

Това много ме заболя, ама и ме разсмя малко, щото е точно тя – хем те жали, хем те боде.

Накрая не отмених почивката. Намерихме жена през една агенция в Русе за четири дни, петия Нели взе отпуск. Аз дадох половината пари, Нели другата половина, макар че й беше трудно. На морето не ми беше спокойно, да си кажа честно. Звънях по три пъти на ден. На втория ден Нели ми прати снимка как мама яде таратор и гледа турски сериал, и ми написа: „Жива е. Почивай си малко.“ Не знам дали беше заяждане или опит за мир.

Сега се върнах и пак всичко си е същото, само че вече нищо не ми е същото в главата. Не мога да се правя, че аз съм единствената прецакана, ама и не искам пак тихо да поема всичко. Яд ме е и на двете, и ме е срам, че изобщо броя кой колко е дал и кой колко е гледал.

Честно, не знам от кой момент нататък помощта спира да е дълг и почва да те изяжда. Вие какво бихте направили на мое място?