Трагичните последни моменти на полет 342: Последните думи на пилота преди катастрофата

На привидно обикновена вечер в края на септември 2015 г., полет 342 излетя от летище София, насочен към Лисабон, Португалия. Самолетът Boeing 767-300 превозваше 198 пътници и членове на екипажа, всеки със своите истории и дестинации. Полетът се очакваше да бъде рутинен, с ясни небеса и благоприятни метеорологични условия по маршрута.

Докато самолетът летеше над Атлантическия океан, всичко изглеждаше нормално. Пътниците се настаниха в седалките си, някои задрямали, докато други водеха тихи разговори или гледаха развлекателната програма на борда. Екипажът усърдно се грижеше за нуждите на пътниците, без да подозира за предстоящата трагедия.

Приблизително три часа след началото на полета настъпи внезапна и неочаквана механична повреда. Левият двигател на самолета претърпя катастрофална неизправност, причинявайки бърза загуба на височина. В пилотската кабина капитан Иван Димитров и първи офицер Мария Петрова се изправиха пред безпрецедентна аварийна ситуация. Тяхното обучение и опит се задействаха, докато те работеха неуморно, за да възвърнат контрола над самолета.

Новопубликуваните записи от пилотската кабина разкриват интензивните и сърцераздирателни моменти, които последваха. Гласът на капитан Димитров, спокоен, но напрегнат, се чува как комуникира с въздушния контрол, обявявайки аварийна ситуация и изисквайки незабавна помощ. Първи офицер Петрова се чува как преминава през аварийните списъци, гласът й стабилен, но с нотка на спешност.

Въпреки най-добрите им усилия, ситуацията продължи да се влошава. Спускането на самолета стана по-изразено и пилотите се бореха да го стабилизират. В тези последни моменти гласът на капитан Димитров пробива през статиката, обръщайки се както към своя ко-пилот, така и към пътниците по интеркома.

„Дами и господа, говори вашият капитан,“ започва той, гласът му изпълнен със смесица от решителност и тъга. „Изпитваме сериозен механичен проблем. Моля останете спокойни и следвайте инструкциите на нашия екипаж.“

В кабината пътниците се прегръщаха един друг, някои шепнеха молитви, докато други държаха ръце в тиха солидарност. Стюардесите бързо преминаваха през пътеките, уверявайки се, че всички са здраво закопчани в седалките си.

Докато самолетът продължаваше бързото си спускане, последните думи на капитан Димитров резонират през записа от пилотската кабина. „Мария,“ казва той тихо на своя ко-пилот, „направихме всичко възможно.“

Записът приключва внезапно, когато полет 342 се потапя в студените води на Атлантическия океан. Ударът е опустошителен, оставяйки без оцелели.

След трагедията бяха започнати разследвания за установяване причината за механичната повреда. Семействата на жертвите останаха да се справят със загубата си, търсейки отговори и утеха. В цялата страна бяха проведени възпоменателни служби в чест на загиналите в катастрофата.

Публикуването на записите от пилотската кабина години по-късно служи като трогателно напомняне за смелостта и професионализма, проявени от капитан Димитров и първи офицер Петрова в техните последни моменти. Усилията им да спасят своите пътници и екипаж няма да бъдат забравени.