„Мамо, нямам време за това“: Тя искаше само богатството на майка си

Елена седеше в тихата си всекидневна, тиктакането на часовника отекваше в тишината. Погледна към телефона, надявайки се на обаждане, което знаеше, че никога няма да дойде. Дъщеря ѝ, Мария, винаги е била амбициозна, но Елена никога не си е представяла, че амбицията ще създаде такава пропаст между тях.

Преди години, когато Мария беше още дете, Елена мечтаеше за сплотено семейство. Работеше неуморно, за да осигури на Мария всяка възможност за успех. Като самотна майка, Елена вложи цялото си сърце и душа в отглеждането на дъщеря си, надявайки се да ѝ внуши ценности на любов и благодарност.

Но с времето фокусът на Мария се промени. Тя се погълна от идеята за успех и богатство. Елена забеляза промяната, но я отхвърли като временна фаза. Вярваше, че дълбоко в себе си Мария все още цени тяхната връзка.

Когато здравето на Елена започна да се влошава, тя се обърна към Мария за подкрепа. „Мамо, нямам време за това“, казваше Мария с глас без капка съчувствие. Всяко обаждане завършваше с усещането на Елена за още по-голяма изолация и разбито сърце.

Промяната настъпи, когато Елена реши да разпредели имуществото си. Надяваше се, че като сподели богатството си с Мария, може би ще възроди тяхната връзка. Но след като правните въпроси бяха уредени и Мария получи своя дял, тя изчезна напълно от живота на Елена.

Елена се опита да се свърже с нея, оставяйки съобщения и изпращайки писма, но те останаха без отговор. Осъзнаването, че дъщеря ѝ я цени само заради парите ѝ, беше горчиво хапче за преглъщане. Елена често се връщаше към спомените за миналото, държейки се за по-щастливите времена.

С годините здравето на Елена продължи да се влошава. Често се чудеше дали Мария някога ще се върне — не заради парите, а заради любовта, която някога споделяха. Но всеки ден завършваше със същата тишина, която беше станала неин постоянен спътник.

Една вечер, докато Елена седеше до прозореца и гледаше залеза, получи неочаквано обаждане. Сърцето ѝ подскочи от надежда, когато отговори, само за да чуе гласа на непознат. Беше адвокат, който я информираше за решението на Мария да продаде семейния дом — окончателно прекъсване на връзките.

Елена затвори телефона със сълзи по лицето си. Осъзна, че дъщерята, която някога познаваше, е изчезнала и е заменена от някой воден единствено от алчност. Болката от загубата на Мария беше дълбока, но Елена намери утеха в знанието, че е направила всичко възможно.

В крайна сметка Елена прие, че някои връзки не могат да бъдат възстановени. Тя се съсредоточи върху намирането на мир в себе си и ценеше спомените от времето, когато любовта беше достатъчна.