Отмъщението на наемателя: Кухненска катастрофа след несправедливо удържане на депозита

Иван Петров винаги е бил примерен наемател. Плащаше наема си навреме, поддържаше апартамента чист и дори помагаше на съседите си. Затова, когато реши да се изнесе от двустайния си апартамент в центъра на София, очакваше да получи обратно целия си депозит. Но хазяинът му, господин Георгиев, имаше други планове.

Господин Георгиев беше известен с това, че стриктно спазва правилата и често намираше дребни причини да задържа депозити. Иван беше чувал истории от други наематели за неоснователните удръжки на господин Георгиев, но никога не си е мислил, че това ще се случи и на него. Все пак той се беше грижил добре за апартамента през двете години, които беше прекарал там.

Проблемите започнаха, когато Иван получи имейл от господин Георгиев с подробности за удръжките от депозита му от 1500 лева. Списъкът включваше такси за „прекомерно износване“ на килима, „мистериозна“ драскотина на кухненския плот и такса за „неразрешено боядисване“ на една от стените в спалнята. Иван беше озадачен. Килимът беше в същото състояние като когато се нанесе, драскотината беше едва забележима, а боядисването всъщност беше подобрение спрямо предишния скучен цвят.

Чувствайки се измамен и ядосан, Иван се опита да разговаря с господин Георгиев, но опитите му бяха посрещнати с безразличие. Хазяинът настояваше, че таксите са оправдани и отказваше да промени решението си. Разочарован и чувствайки се безсилен, Иван реши, че ако така или иначе ще загуби депозита си, поне ще направи така, че господин Георгиев да го запомни.

На последния си ден в апартамента Иван измисли план. Въоръжен с кутия с инструменти и решителност, подхранвана от несправедливостта, той се захвана за работа в кухнята. Започна с премахването на всички врати на шкафовете и развиването на пантите. След това разглоби рафтовете вътре в шкафовете и ги остави на купчина на пода.

След това Иван се насочи към уредите. Изключи хладилника и го остави отворен, позволявайки съдържанието му да се развали и да създаде неприятна миризма, която ще остане дълго след като той си тръгне. Следващата цел беше печката; той премахна копчетата и ги разпръсна из апартамента като трохи, водещи към хаоса.

Кулминацията беше мивката. Иван разви крана и го остави да виси опасно над умивалника. Знаеше, че когато водата бъде пусната, тя ще пръска навсякъде, създавайки воден хаос, който ще бъде труден за почистване.

Докато оглеждаше разрушенията в кухнята, Иван изпита смесени чувства на удовлетворение и съжаление. Знаеше, че действията му са крайни, но не можеше да се отърве от усещането за несправедливост от страна на господин Георгиев. С последен поглед към апартамента, който беше негов дом в продължение на две години, Иван излезе, оставяйки след себе си сцена на хаос, която щеше да преследва господин Георгиев седмици наред.

В крайна сметка действията на Иван не промениха мнението на господин Георгиев за депозита. Хазяинът просто нае почистваща фирма и начисли допълнителни щети на Иван. Но за Иван вече не ставаше въпрос за връщане на парите му; ставаше въпрос за изразяване на позиция срещу несправедливото отношение.

Когато се установи в новия си апартамент в друг квартал на София, Иван си обеща никога повече да не позволи друг хазяин да се възползва от него. Той научи ценен урок за това как да се защитава, дори ако това означава да предприеме драстични мерки.