Казвам се Мария. След развода ми с Димитър вярвах, че ще можем да останем добри родители за децата си, но реалността се оказа далеч по-сурова и самотна, отколкото съм си представяла. Тази история разказва за болката, вината и надеждата, които се преплитат в живота ми след края на нашето семейство.
В този разказ споделям как реших да отвърна на сина си и снаха си със същото отношение, което получавах от тях. Преживях болка, разочарование и самота, но и осъзнах колко е важно уважението в семейството. Историята ми е покана за размисъл – заслужаваме ли отношението, което даваме?
Израснах в малко българско село, отгледах трима синове и две дъщери, вярвайки, че семейството е най-важното. С годините дъщерите ми останаха до мен, но синовете се отдалечиха, а аз се питам къде сбърках. Сега, на прага на старостта, се боря със самотата и тишината, която оставиха след себе си.
