Когато баща ми ме погледна с онзи студен поглед и гласът му проряза тишината като нож, разбрах, че онзи дом, който вярвах, че ме пази, вече го няма. Всичко се промени в този миг – останах сам срещу всички, в стремеж да запазя и себе си, и връзките си, макар да чувствах как постепенно изчезвам сред чуждата истерия и социални лъжи. Сега стоя и си мисля – дали някога ще излезе от сенките онова мое истинско аз, което май всички отдавна забравиха?