Винаги съм била до дъщеря си, подкрепях я във всичко, грижих се за внуците, но когато се разболях и имах нужда от нея, чух само: „Мамо, нямам време за това сега.“ Болката от тази равнодушност ме разкъса отвътре и ме накара да се запитам къде сбърках като майка. Тази история е за предателството, което може да дойде от най-обичаните ни хора.
Всичко започна с едно неочаквано завещание, което разцепи нашето семейство. През болка, обиди и тежки разговори, ние открихме истинската стойност на прошката и обичта. Това е моята история за пътя от разочарование към помирение.
В тази история разказвам за първия си съпруг Антон и за драмата, която се разрази около наследството му – един апартамент в София. След смъртта на баща му, майка му Румяна заведе дело срещу мен, твърдейки, че съм манипулирала Антон да й отнеме дял от имота. Борбата за апартамента разруши не само финансовото ни спокойствие, но и щастието от годежа ни.
Историята разказва за трудното решение на майка да остави дъщеря си в България, за да работи в чужбина. Разказът проследява емоционалните последици от раздялата и усилията за възстановяване на връзката между тях. Това е история за жертвите, направени от любов, и надеждата за помирение.
