Това е моята история за борбата за бащината къща и земя в сърцето на Стара планина, след като родителите ми загинаха внезапно. Изправих се срещу алчността на роднините, предателството на най-близките и въпроса какво всъщност означава дом. Накрая трябваше да избера – да се боря за наследството или за вътрешния си мир.
Още с първата стъпка в буренясалия двор на чичо ми, разбрах, че тази градина ще промени всичко между мен и сестра ми. Между разочарованията, скритите семейни тайни и тежките думи, ние се научихме да се борим не само за наследството, но и един за друг. В тази история разказвам как една запусната градина ни върна към корените ни и ни даде нова надежда.
Животът ми се преобърна, когато започнах да намирам чужди следи около къщата ни в подножието на Рила. Семейството ми не ми вярваше, а съседите ме гледаха с подозрение. Това е моята история за разкъсаното доверие, болката от самотата и трудния избор кого да допуснеш до себе си.
Казвам се Мария Георгиева и никога няма да забравя онзи ден, когато огънят погълна не само дома ни, но и най-скъпото ми – сина ми Дани. В тази история разказвам за болката, вината и надеждата, които се преплитат в живота ни след трагедията. Това е разказ за загубата, прошката и силата на едно малко българско село да се обедини в най-тежкия момент.
Израснах в малко село с майка ми и по-голямата ми сестра, където животът беше тежък и изпълнен с лишения. Когато реших да напусна дома и да търся щастието си в София, сестра ми ме нарече егоистка, а майка ми остана сама с фермата. Сега се чудя – предадох ли семейството си или просто избрах да живея собствения си живот?
