Внучката ми, Лили, ми каза, че се срамува от мен, защото не съм като „модерните баби”. Това ме разтърси до основи и ме накара да се замисля за мястото си в семейството и в новия свят. В тази история разказвам за болката, опитите да разбера Лили и за пътя към помирението със себе си.
В тази история разказвам за детството си в малък български град през 90-те, когато татко напусна семейството ни, а мама се срина психически. През очите на дете преживях болката от раздялата, срама и неразбирането на околните, докато се опитвах да намеря отговор на въпроса: кой е виновен? Сега, като възрастен, се връщам към тези спомени и търся истината за нашето семейство.
Винаги съм усещала, когато нещо не е наред с детето ми. Един ден намерих писмо от банката, което преобърна живота ни. Това е моята история за болката, страха и надеждата, че любовта може да спаси дори най-загубените.
