Още на вратата избухнах, защото видях счупения катинар и разбрах, че нещо е станало 😳 Казвах си, че трябва да простя, но с всяка нова подробност усещах как старото доверие се рони пред очите ми 💔 Най-лошото беше, че никой не беше изцяло виновен, а аз пак останах тази, която трябва да реши докъде търпи 😔 Сега още се чудя дали изобщо може да се върне усещането за сигурност, след като веднъж се е оказало измислено 🤷‍♀️