В продължение на години бях невидимата сестра, която се грижеше за брат си с увреждане, докато майка ми наричаше това „семейна отговорност“. Когато заминах за Пловдив, за да спася собствения си живот, оставих след себе си не само стария ни панелен апартамент, а и вина, която не ме пуска да дишам спокойно. Днес имам работа, дом и име, но още се питам дали една дъщеря има право да избере себе си, когато семейството ѝ се разпада без нея.