Парализирана след катастрофа, бях изоставена от съпруга си и останах сама с дъщеря ни. Свекърва ми дойде, за да помага, но отношенията помежду ни започнаха враждебно и напрегнато – до момента, в който общата ни болка не ни сближи. Заедно намерихме път към разбирателство и ново начало на равенство.
Казвам се Олга. Отидох с малкия си син при родителите ми на село, за да си почина от напрежението вкъщи. Съпругът ми Христо трябваше да дойде да ни вземе обратно, но когато дойде, беше с друга жена, и целият ми свят се разби.
Стоя зад служебното бюро в празния офис на булевард „Дондуков“ и тайно се надявам, че болките, които мълчаливо стискам в корема, ще отминат. Вселената е глуха за моите молби — водите ми изведнъж изтичат, а страхът, че ще родя сама, ме парализира в миг. Оказва се, че точно в тази нощ, в сенките на софийския бизнес-център, разбирам кои са истинските хора и коя съм всъщност.
