Събудих се в утрото, когато домът ми вече не беше мой. Дали прекалената ми нужда от компания ме накара да загубя себе си – тази мисъл ме преследваше, докато гледах чуждите обувки, наредени до вратата на хола, където някога стояха само моите пантофи. Всеки ден беше битка между желанието ми да бъда част от нещо по-голямо и страха да не се разтворя напълно в това „ние“, докато „аз“ бавно изчезва.