Дъщеря ми ме обвинява, че съм лоша баба, защото отказвам да гледам внуците си. Животът не е бил лесен, но съм намерила своето щастие. На 60 години все още работя, докато съпругът ми се бори с болест. Дъщеря ми, сега на 38, е безработна и разчита много на мен.
Синът ми, Александър, наскоро изрази своето разочарование от моята неспособност да му осигуря финансова подкрепа. Семейството на съпругата му, заможно и винаги готово да помогне, само подчертава моите недостатъци. Като пенсиониран работник във фабрика, който имаше Александър по-късно в живота си, се боря с чувства на недостатъчност и съжаление.
Мария и Иван си представяха спокоен живот в уютна къщичка край езеро, далеч от хаоса на градското си съществуване. Въпреки това, непрекъснатите очаквания на семействата им ги държаха вързани за живот, който никога не са искали. Въпреки усилията им да се освободят, те се оказаха в капан на цикъл от жертви и неосъществени мечти.
Свекърва се бори с вътрешния си конфликт и неодобрение на сватбата на сина си, опитвайки се да намери общ език с избраницата му. Нейното пътуване през съмнения и неразбиране я оставя в търсене на решение, което остава неуловимо.
Израснала в малко градче в България, майка ми и аз бяхме неразделни след като баща ми ни напусна. Той си тръгна без предупреждение, вземайки всичко, което смяташе за ценно, оставяйки ни да изградим живота си от нулата. Неговото отсъствие беше сянка, която тегнеше над детството ми, оформяйки възгледите ми за семейството и лоялността.
Когато брат ми Иван се изправи пред финансов крах след загубата на работата си, това съвпадна с моя собствен кариерен пробив. Тази история разглежда как нашето семейство се бореше да запази единството си, докато финансовият стрес изпитваше нашите взаимоотношения и в крайна сметка доведе до разрив, който изглеждаше непреодолим.
Оказва се, че не съм отмъстителен човек, което е изненадващо, като се има предвид света, в който живеем. Беше слънчев съботен следобед и се наслаждавах на спокойна разходка в нашата градина, потапяйки се в красотата около мен и вдишвайки свежия въздух. Изведнъж забелязах жена с очила, която ми махаше. Когато се приближих, осъзнах, че това е зълва ми, Мария. Това, което се случи след това, върна болезнени спомени, които мислех, че съм погребала отдавна.
