Казвам се Виктория и преди година животът ми се преобърна заради една-единствена фраза от съпруга ми. В тази история разказвам за болката, предателството и борбата да намеря себе си отново, докато се опитвам да запазя семейството си цяло заради сина ни. Това е изповед за любовта, загубата и надеждата в българската действителност.
Казвам се Богдан и преди катастрофата имах всичко – успешен бизнес, семейство, уважение. Един миг ме остави в инвалидна количка и ме накара да се затворя в себе си, убеден, че съм бреме за близките си. Но съпругата ми Зорница и децата ми не се отказаха от мен, а аз трябваше да се науча отново да обичам и да вярвам в себе си.
От първия ми спомен до днес, животът ми беше низ от изпити, които трябваше да издържа, за да заслужа любовта на родителите си. Винаги бях „доброто дете“, което не се оплаква, а помага, но цената на тази роля ме разкъсваше отвътре. Това е моята изповед за болката, разочарованието и борбата да намеря себе си в семейство, където обичта беше винаги с условие.
В тази история разказвам за живота си с Петър, за годините, в които съм вярвала, че спокойствието е достатъчно за щастие. След като открих предателството му, се сблъсках с най-големите си страхове и трябваше да намеря сили да продължа напред. Това е моята изповед за болката, прошката и новото начало.
Казвам се Ивана и това е моята изповед за битката да запазя дъщеря си, въпреки че всички около мен настояваха да я дам за осиновяване. След тежко раждане и усложнения, семейството ми и дори най-близките ми приятели ме смятаха за слаба и неспособна. Но майчинската любов се оказа по-силна от всяка осъдителна дума.
Това е моята история за развод, болка и борба за разбирателство с децата ми. След като напуснах съпруга си заради неговата изневяра и емоционално насилие, децата ми започнаха да ме гледат като виновната. Сега търся подкрепа и съвет – как да върна доверието на децата си, когато най-много боли тяхната осъдителност?
Бях в болницата, борейки се за здравето си, когато разбрах, че съпругът ми е довел любовницата си у дома. Майка ми, вместо да ме подкрепи, ме упрекна, че не съм била достатъчно добра съпруга. Сега стоя пред руините на живота си и се чудя как да продължа напред.
Шест години живях до човек, който избра дивана пред мен и нашето семейство. Всеки ден се борех с разочарованието, самотата и надеждата, че нещо ще се промени. Това е моята изповед за един брак, в който любовта се изгуби между дистанционното и тишината.
Всяко лято майка ми заминава и оставя мен сама с цялата тежест на семейството. През шест години като пенсионирана майка се сблъсках с предателства, самота и неочаквани изпитания. Това е моята изповед за болката, силата и надеждата.
