Животът ми премина като бърз влак – докато работех в Германия, всичко беше в името на децата ми, Зорица и Тома. Сега, когато се върнах у дома и потраквам ключовете към техните апартаменти, те ми обръщат гръб, а тихите стаи ехтят от липсващите ни разговори и споделени моменти. Болката от това да си чужденец за собствените си деца ме кара да се питам – заслужаваше ли си всичко това?