В тази история разказвам за болезнения си развод с Мария и битката за попечителство над дъщеря ни Елица. Преживях предразсъдъците на обществото и съдебната система, които автоматично приемат, че майката е по-добрият родител. Моята борба не беше само за себе си, а за щастието и спокойствието на детето ми.
Всичко започна с една дума, едно име, което разцепи семейството ми. Аз съм Павел, на 43, и след развод намерих любовта отново с по-младата Катерина. Но когато дойде време да кръстим сина си, се оказахме на ръба на пропаст между традициите и новото начало.
Всичко започна с една вечеря, на която зетят ми – Мартин – за пореден път намекна, че заслужава повече, само защото сме собственици на малък семеен бизнес. Историята ми е за сблъсъка между очакванията и реалността, за семейните конфликти и за това какво означава да си част от българско семейство, в което всеки трябва да се труди. Питам се: дали младите днес знаят какво е истински труд и семейна отговорност?
