Стоях в коридора на апартамента на майка ми в „Люлин“ и слушах как сестра ми ме нарича егоистка, докато в ръката си стисках папка с документи. 😣 Мислех, че спорът е само за това кой ще гледа майка ни и кой ще плаща, но после излязоха стари преводи, скрити решения и неща, които изобщо не знаех. 💸 Накрая се оказа, че никой не е съвсем прав и никой не е съвсем виновен, а аз пак останах тази, която трябва да обяснява защо вече не може. 🫤 И още се чудя дали сложих нормална граница, или просто се отказах от хората си. 🤷‍♀️