Оставих целия си свят зад вратата на панелния апартамент, в който любовта се превърна в страх. Всяка вечер събирах парченца от себе си, за да преживея до сутринта, чудейки се кое е по-лошото – да остана или да избягам. Моята истина е пълна с рани, дим от недопушени цигари и думи, които витаят като призраци в нощта.