Като най-голямото дете в семейството, поех отговорности рано. На седем години вече помагах на майка ми с по-малкия ми брат. Научих се да му приготвям млякото и да го наглеждам. Правех всичко, освен да сменям пелените му. С времето предизвикателствата се промениха, но проблемите само се увеличиха. Успехът в училище добави още към натоварването ми.
Търся съвети за управление на живота, когато живеенето самостоятелно не е опция след изписване от болница.
Животът често отразява нашето отношение към него. Забелязвали ли сте как лошите дни сякаш се натрупват? Когато се фокусираме върху нещастията си, изглежда, че каним още повече негативност в живота си. Някои вярват, че ако поддържаме положителен образ в съзнанието си, той в крайна сметка ще се прояви в реалността. Нека разгледаме как фокусирането върху вдъхновяващи моменти понякога може да промени нашата перспектива, дори и само за малко.
Баща ми постоянно изисква моето време и енергия, очаквайки да се справям с неговите задачи и задължения. На 35 години, жонглирам с взискателна работа, брак и две малки деца. Въпреки собствените ми преобладаващи отговорности, баща ми настоява да бъда негов приоритет.
Претоварена съм и имам нужда някой да ме изслуша. Партньорът ми и аз сме на 28 години и въпреки че сме изградили живот заедно, се боря да намеря баланс.
Когато партньорът ми, Иван, загуби работата си, той обеща, че това е само временно препятствие. Въпреки това, когато месеците се превърнаха в година, неговото бягство в света на онлайн игрите ме остави, Мария, да управлявам домакинството и да се грижа за нашите деца, Лили и Никола, сама. Това е нашата история за борба и устойчивост пред неочаквани предизвикателства.
