Драма
Когато ме няма в собствения си живот

Когато ме няма в собствения си живот

В първите минути след като вратата на апартамента се затваря зад майка ми, нищото се процежда през стените, безмилостно и тихо. Аз съм Елица, жена на 38, която някога мечтаеше да има свое пространство, а сега импулсивно настоява да се чува стъпкването на друг, защото тишината иначе изяжда душата ѝ. Моята история е война между жертвогенство и желанието за автономия – между топлината на семейството и леденото усещане, че съм се превърнала в сянка в собствения си дом.

Драма
Какво беше изгубено?

Какво беше изгубено?

В тази история разказвам за живота си, разкъсвана между собствените си нужди и отговорността към единствения човек, който разчиташе изцяло на мен. Дълго време живях в плен на чувство за вина и дълг, като ежедневно се борех със страха да не съсипя нечий друг свят, докато самата аз забравях кой съм. Изправена пред адската дилема между самосъхранението и жертването в името на другия, се наложи да избера дали да се освободя или напълно да изгубя себе си.

Драма
Летящи сенки над тишината – или как изгубих себе си сред стъклените стени на дълга

Летящи сенки над тишината – или как изгубих себе си сред стъклените стени на дълга

Започва внезапно и тежко: с телефонно обаждане, което разбива на парчета досегашния ми живот и ме поставя пред невъзможен избор между личното спокойствие и неизбежния дълг към майка ми. Промените се изсипват една след друга като есенни листа, носени от ветровете на вината и страха, че ще престана да бъда Аз. Докато действителността се стяга около мен и всеки ден прилича все повече на стар, изтъркан от душата парцал, се питам: имам ли право да мисля за себе си, когато другият се нуждае от мен?

Драма
Загубеният дом на сърцето

Загубеният дом на сърцето

Отдавна не помня кога започнах да губя себе си сред тишината на нашия панелен апартамент в Люлин. Разривът между мен и майка ми нарасна като невидима стена, изградена от неизказани думи и стари болки. Може ли някога една майка и дъщеря да намерят път обратно една към друга, след като са си причинили толкова безмълвна болка?

Драма
Между майка ми и жена ми: Невъзможният избор на един българин

Между майка ми и жена ми: Невъзможният избор на един българин

Още със събуждането ме посреща тишината на нашия апартамент в Студентски град, прекъсвана само от гневния глас на майка ми по телефона. Опитвам се да разкъсам връзките между очакванията на едната жена и раните на другата, докато усещам как любовта ми към Яна се рони като хляб под натиска на семейството. Чудя се дали някога ще намеря смелост да сложа себе си и моето семейство на първо място, без да изгубя всичко.