Бях жената, която се разпадаше отвътре, докато усмивката ми постепенно се превръщаше в броня. Всяка сутрин, когато събуждах децата и приготвях закуската, усещах как се губя все повече — в ролята на майка и съпруга, в очакванията на другите, в сянката на чуждите желания. Това е разказът ми за бавната пропаст между задължението да угодиш и нуждата да бъдеш истински чут и видян.