Стоях на стълбището в „Люлин“ с ключа в ръка и брат ми буквално ми го дърпаше от пръстите. 😣 До преди месец бях сигурна, че той е човекът, който винаги ще пази семейството ни, а после излязоха сметки, заеми и едни истини, дето ме сринаха. 🧾 В тази история аз се мятах между вина, жал и чист страх, че ако пак помогна, ще потъна и аз. 💔 Накрая не знаех кое е по-голямото предателство – да му откажа, или да се предам още веднъж. 🤷‍♀️