В една хладна есенна сутрин, докато зъзнех пред входа на панелката в Люлин, разбрах, че днес животът ми ще се преобърне. Аз съм Михаела, жена на 32, родена и отраснала в този квартал, сред съседите, които ме обичаха, докато не реших да бъда себе си. Между задушаващите очаквания на майка ми, шушукането на баба Росица от долния етаж и собствената си мечта да стана писател, живея разкъсана между това, което иска кварталът, и това, което искам аз.
Казвам се Мария Йорданова и живея в Пловдив. Разказвам за това как синът ми Виктор е сякаш сляп за проблемите, които жена му – неговата съпруга и моя снаха Яна, носи вкъщи, превръщайки иначе спокоя дом в нестихващ поток от шум, гости и безредица. Разкъсвам се между майчината обич, желанието да не нараня семейството им – и неотложното чувство, че губя собствения си живот и уют пред очите си.
Още когато за първи път видях Мария – бъдещата жена на сина ми, бях обзета от съмнения. Просто усетих, че между нас ще има проблеми, но не подозирах, че животът ни ще се преобърне толкова бурно. Разказвам историята си с болка и надежда, че някой ще ме разбере.
