Госпожа Иванова беше на път да вземе внучката си, изпитвайки рядко чувство на радост. Усмихваше се непрекъснато, а токчетата ѝ тракаха по тротоара, както в младите ѝ дни. Причината за щастието ѝ беше, че най-накрая си беше осигурила собствено жилище. Апартаментът беше в нова сграда, просторен и светъл, макар и само с една спалня. Трябваше да спестява почти две години, защото парите от продажбата на селската ѝ къща стигнаха само за