Казвам се Ивелина и вече десет години не работя, въпреки че семейството ми се бори финансово. Мъжът ми, Николай, носи цялата тежест на гърба си, а свекърва ми Мария не спира да ме упреква. Живеем в къщата на баба му в Перник, но напрежението расте с всеки изминал ден.
Казвам се Надежда, но повече от три десетилетия всички ме познаваха като Николай. За да осигуря по-добър живот на дъщеря си Мария, се отказах от женската си същност и живях с тежка тайна, която ме разяждаше отвътре. Това е моята изповед за болката, страха и безкрайната любов на една българска майка.
Животът ми премина като миг – от щастливи детски усмивки до тишината на празната къща. Сега, когато трите ми деца са далеч, се питам дали съм направила всичко както трябва и защо самотата боли толкова много. Всяка вечер се връщам към спомените, търсейки отговори и надежда.
Казвам се Мария и преди пет години взех решение, което преобърна живота ми – спрях да харча пари. Историята ми е изпълнена с болка, самота и неочаквани уроци за това какво значи да оцеляваш в България без удобствата на съвременния свят. Това е разказ за битката ми със себе си, със семейството и с обществото.
В разгара на семейна драма, сестра ми и аз се сблъскваме с безразличието на нашите родители към нашето възпитание. Докато те се занимават със собствените си проблеми, ние сме оставени да се грижим един за друг и да се борим с предизвикателствата на живота. Тази история разкрива как липсата на родителска грижа може да остави дълбоки белези в душите на децата.
Винаги съм се опитвала да не съдя другите, но ситуацията с братовчедка ми Руби изисква внимание. Бременна с шестото си дете, финансовото и емоционалното напрежение в семейството ѝ е осезаемо. Реакцията на съпруга ѝ Оливер обаче разкрива по-дълбоки проблеми.
