В разгара на една напрегната вечеря осъзнах, че синът ми, Виктор, не разбира границите. Започнаха безкрайни спорове и сълзи, докато се опитвахме да го научим на уважение и търпение. В крайна сметка разбрах, че истинският урок е и за нас, родителите.
Крещяхме една срещу друга в кухнята, а думите ѝ ме пронизваха като нож. В този момент осъзнах, че съм отгледала дъщеря, която не познава думата „отговорност“. Сега се питам – къде сбърках и има ли път назад?
В този разказ споделям как един обикновен неделен следобед се превърна в изпитание за връзката между мен и сина ми. След като той категорично заяви, че иска да отиде при баба си, но без мен, започнах да се питам къде сбърках и защо децата толкова се променят след престой при бабите и дядовците си. Историята разкрива напрежението между поколенията, сблъсъка на родителски и бабини методи на възпитание и търсенето на баланс между любовта и дисциплината.
Родих сина си на 38 и вярвах, че ще бъда най-добрата майка. Но с всяка изминала година усещам как любовта ми се превръща в капан – за него и за мен. Сега се питам: възможно ли е да не разглезиш дете, когато цял живот си чакал чудото му?
В тази история разказвам за трудния път към изграждането на уважение и лични граници в нашето семейство. Преживяхме напрежение, неразбиране и дори сълзи, докато се опитвахме да научим сина ни Петър кога е подходящо да прекъсва и кога – не. В крайна сметка осъзнах, че борбата за уважение е много повече от едно просто правило – тя е огледало на нашите собствени страхове и надежди.
