На 60 години, аз – Савина, се изправям пред огледалото на живота си и се питам дали някога съм живяла за себе си. След години в брак, изпълнен с компромиси и премълчани истини, сега се боря със страховете и очакванията на близките, които настояват да започна нова връзка. Но аз откривам свободата в това да бъда сама и да се науча да обичам себе си такава, каквато съм.
Седя на кухненската маса, докато мъжът ми, Георги, се връща след година отсъствие, а в мен бушуват гняв, болка и объркване. Преживях предателство, самота и унижение, но сега трябва да реша дали да приема обратно човек, който ме е заменил заради младостта и после се върна, защото другата не искала да готви. На петдесет години съм – не съм нито стара, нито млада, но със сигурност вече не съм същата жена.
В един миг, когато чух диагнозата „рак“, светът ми се срина. Още по-непоносимо стана, когато разбрах, че съпругът ми ме е предал. Това е моята история за болката, борбата и пътя към себе си.
В тази история разказвам за живота си като жена, израснала в сянката на строг баща и попаднала в капана на властен съпруг. След като той ни изостави в порутена къща на село, аз и дъщеря ми трябваше да открием сили в себе си, за да оцелеем и да намерим нов смисъл. Това е разказ за болката, страха и малките победи, които ни върнаха надеждата.
Казвам се Мария и винаги съм вярвала, че любовта и семейството са най-важните неща в живота. Но докато градях кариера и се борех за независимост, мечтата за брак започна да изглежда все по-далечна. В тази история ще ви разкажа за болката, надеждата и въпросите, които ме измъчват всеки ден.
След бурен скандал с най-добрата ми приятелка Мария заради съмненията ѝ в способността ми да се справя сама след развода, животът ми се преобърна. Тази история разказва за болката от предателството, борбата за финансова независимост и трудния път към прошката и истинското приятелство. Преживях страх, самота и отчаяние, но намерих сили да докажа – най-вече на себе си – че мога да бъда независима.
В тази история разказвам за себе си – Мария, жена, която някога вярваше, че домът е всичко. С времето обаче грижата за дома се превърна в бреме, а аз започнах да губя себе си сред купчините пране и неизказаните думи. Това е разказ за болката, вината и надеждата да намеря отново пътя към себе си.
В тази история разказвам за най-тежките моменти в живота ми – когато дъщеря ми Мария преживя същото предателство, което и аз някога изпитах. През болката, мълчанието и отчаянието, открих силата на майчината обич и научих колко е важно да бъда до нея, дори когато думите не стигат. Това е разказ за прошката, семейството и надеждата, която се ражда от пепелта на разбитите мечти.
Казвам се Мария и на петдесет години останах сама, след като съпругът ми Георги ме напусна заради по-млада жена. Цял живот вярвах, че любовта ни е истинска и вечна, но се оказа, че съм живяла в илюзия. Сега се боря със самотата, с предателството и с въпроса дали някога ще мога да простя – на него и на себе си.
