Разказвам за живота си след развода с Александър, когато той пое грижата за двете ни деца, но бързо осъзна, че бащинството не е това, което си е представял. Виждам как ентусиазмът му угасва, а аз се боря между съчувствието и гнева си. Историята ми е за разбитите илюзии, самотата и трудните избори на едно българско семейство.
Седя на кухненската маса, докато дъждът блъска по прозореца, и се чудя дали някога ще простя на себе си за всичко, което оставих зад гърба си след шейсетата си година. Това е моята история за десетте неща, от които се отказах – и болката, която остана след тях. Пиша я с надежда някой да ме разбере и да не повтаря моите грешки.
Винаги съм вярвала, че семейството е най-важното нещо на този свят. Когато дъщеря ми Мария не можеше да има деца, реших да направя нещо, което промени живота ни завинаги. Сега, след всичко преживяно, се питам дали любовта понякога не изисква твърде висока цена.
Мария и Иван бяха млада двойка с мечти да обиколят света и да изградят кариерите си. Новината за неочаквана бременност обърка плановете им, оставяйки ги в несигурност и страх. Докато се справяха с предизвикателствата на предстоящото родителство, те откриха, че животът не винаги следва сценария, който пишем за него. Това е история за любов, борба и непредсказуемата природа на живота.
В сърцето на България, животът на една двойка, който изглеждаше съвършен, поема неочакван обрат. След десетилетия брак, разкритие разтърсва основите на тяхната връзка. Тази история разглежда сложността на любовта, доверието и непредсказуемите пътища, по които животът може да ни отведе.
Иван все още не можеше да свикне с новата си обстановка. Животът е непредсказуем. Баща на четири деца, той никога не си е представял, че ще прекара старините си в дом за възрастни. Но животът му някога беше изпълнен с радост и благополучие. Имаше добре платена работа, просторна къща, кола, прекрасна съпруга и четири чудесни деца.
