Скарахме се за децата на сестра ми, а после разбрах защо е късно за лесни думи

„Ти ли ще ми кажеш колко деца да раждам, бе, Мишо?“ — това ми изкрещя Катка на стълбището, докато държеше най-малкото на ръце, а другите две ревяха зад нея. Баща ми стоеше долу до входната врата и само повтаряше: „Стига сте викали, хората слушат.“ А аз вече бях изтървал нещата и ѝ бях казал най-грозното: „Не ти стигат парите за ток, ти пето роди.“ И в момента, в който го казах, видях как ѝ се промени лицето. Не яд. Направо нещо като срам и омраза наведнъж.

Живеем в Плевен. Катка е на 34, аз съм на 31. Тя е в двустаен под наем в „Сторгозия“ с пет деца — на 13, 10, 7, 4 и бебе на осем месеца. Мъжът ѝ, Иво, работи каквото намери — ту на строеж, ту с един бус разкарва мебели, ту нищо. Като има, има. Като няма, звънят на баща ми. Понякога и на мен.

И аз помагам, не че не помагам. Плащал съм им сметки, купувал съм памперси, взимал съм големия от училище, водил съм малката на преглед в ДКЦ-то, защото Катка „нямала как“. Само че в един момент почваш да се чудиш това помощ ли е, или запушване на пробита лодка с вестник.

Всичко избухна миналата седмица. Баща ми ме беше викнал у тях, в „Дружба“, да му помогна да качим една пералня, която щял да дава на Катка, защото тяхната пак била развалена. Отивам аз и го намирам нервен, седнал на масата, смята нещо на лист.

„Пак ли си дал пари?“ — викам.
„От къде да не дам? За детска градина, за лекарства…“
„Тате, ти си с 780 лева пенсия.“
„Знам колко съм.“

И тогава ми каза, че бил изтеглил бърз кредит. Стоях и го гледах. Баща ми, дето цял живот ми е повтарял „от тия фирми далеч“, беше взел кредит, защото Катка не можела да покрие наема и тока. Направо ми притъмня.

Отидохме двамата у тях с пералнята. Още като влязох, видях хаоса — не го казвам да я обиждам, просто беше така. Чинии, дрехи, количка в коридора, миризма на мляко и готвено. Голямото момиче пишеше домашно на масата, а едното момченце беше босо. Казах: „Защо е босо, студено е?“ И Катка веднага наостри уши: „Щото така е решило, не щото аз не мога да му купя чорапи.“

Не знам защо, ама тогава избухнах. „Не е само до чорапите, Катка. Не може всеки месец едно и също. Нямате пари, уморени сте, децата са пет. Кой ги гледа тия деца както трябва?“

Иво беше там и до тоя момент мълчеше. После стана и каза: „Гледаме си ги. Ако не ти харесва, не идвай.“
„Аз идвам, защото тате затъва заради вас.“
„Никой не го кара.“
Тогава баща ми се обади: „Карате ме. Като знам, че внуците ми са на студено, как да не дам?“

Катка започна да плаче, но такова ядосано плачене. „Много лесно ви е на вас. Един апартамент с жена ти, едно дете, заплата, ваучери, неделите по мола. Аз ако седна, всичко спира. Аз ако се разболея, няма кой вода да им даде.“

Казах ѝ: „Това не е оправдание да раждаш още.“ И стана страшно. Тя направо ме избута към вратата. „Махай се. Моето тяло, моят живот, моите деца. Не си ми настойник.“

Тръгнах си. Баща ми остана. После вечерта ми звъни и вика: „Прекали.“ Аз му викам: „Аз ли? Ти взимаш кредити заради тях.“ И той млъкна.

На другия ден жена ми ми каза да отида да се извиня поне за тона. Не ми се ходеше, ама отидох. И там дойде завоят, дето честно казано не го очаквах.

Катка беше сама с бебето. Каза ми: „Влизай, щом си дошъл.“ Седнахме в кухнята. Тя изглеждаше ужасно — не спала, косата вързана, ръцете ѝ трепереха. И изведнъж ми вика: „Ти мислиш, че аз просто съм тъпа и раждам наред.“ Аз нищо не казах. После тя отвори едно чекмедже, извади папка и ми хвърли едни листи.

Бяха епикризи и изследвания от „Майчин дом“ и от Плевен. Оказа се, че след третото раждане са ѝ казали, че има сериозен проблем и може повече да не може да има деца. После имала една извънматочна бременност, после два спонтанни аборта. Аз това изобщо не го знаех. Никой не го знаеше. И тогава тя каза нещо, което ме заби: „Петото не беше планирано. Исках да го махна. Иво не ми даде.“

Аз я гледам. „Как така не ти даде?“
„Както го чуваш. Каза, че ако го махна, да не се връщам вкъщи. Че съм убивала дете. Че Господ щял да ме накаже.“

Това вече ми дойде много. Питам я защо не е казала. Тя вика: „На кого? На тате, дето щеше да получи инфаркт? На теб, дето още на четвъртото каза, че сме безотговорни? И после какво — да се върна с пет деца при баща ни в двустаен?“

Тогава за първи път се усетих, че аз съм гледал само едната половина. Да, тя наистина взима лоши решения. Да, понякога манипулира, реве, иска пари, после пак прави същото. Ама и не всичко е било само нейно решение.

После излезе и още нещо. Баща ми не бил взел кредита само за наем и ток. Дал част от парите на Иво да покрие стар дълг, защото някакви хора го били натискали за пари от хазарт на онлайн залози. Като го чух, направо ми причерня. Отидох при баща ми и го питам: „Ти нормален ли си? Защо криеш?“ А той: „Защото ако ти кажа, ще направиш скандал и Катка ще остане сама.“

И ето ти го капана. Ако натисна Иво, може да се разпадне всичко и децата да го отнесат. Ако мълча, значи участвам в цялата каша. Казах на Катка да дойде с децата поне за малко при тате или при нас, докато се оправят нещата. Тя отказа. „Ще кажеш после, че съм ти се натресла.“ И честно, не беше съвсем грешна.

С Иво се видяхме пред блока след два дни. Каза ми: „Не си прави филми. Да, играл съм. Спрял съм.“ Аз му викам: „Ако още веднъж притиснеш Катка за такова нещо, ще се занимавам с теб по друг начин.“ Той се изсмя. „Голям брат стана.“ И аз за малко да му скоча, ама се спрях, щото голямото момче гледаше от терасата.

Сега не си говорим както преди. Баща ми ми се сърди, че съм „разклащал семейството“. Катка ми пише само ако е за децата. Аз пращам пари понякога, ама вече не на Иво, а директно плащам каквото мога — лекарства, учебници, сметка. Жена ми казва, че не може да спасяваме всички. Аз знам. Само че като видя племенниците, не мога да се направя, че не е моя работа.

И въпреки това още не знам дали минах границата. Да, прав бях, че така не може. Обаче бях сляп за неща, дето не съм искал да видя. Сега се чудя — ако сте на мое място, ще продължите ли да се месите, или ще се дръпнете, за да не съсипете съвсем отношенията?