Още от първия миг, в който прекрачих прага на майчиния дом с децата си, напрежението се усещаше във въздуха. Аз, Елица, се боря да защитя здравето на Мия и Рой, докато майка ми настоява да ги глези с домашни сладкиши, без да разбира сериозността на алергиите им. Между любовта, тревогата и неразбирането, семейството ни се изправя пред изпитание, което ще ни промени завинаги.
В един обикновен вторник разбрах, че майка ми не гледа децата ми само от любов, а очаква възнаграждение. Това разтърси представите ми за семейството и ме накара да се замисля за истинската цена на помощта и обичта. В крайна сметка, тази криза ни сближи повече от всякога.
Казвам се Мария и съм на 55 години. Дъщеря ми ме нарича „лоша баба“, защото отказах да гледам внучетата си, докато тя е без работа. Разкъсвам се между грижата за болния си съпруг, нуждата да работя и вината, че не мога да бъда всичко за всички.
