Казвам се Мария и съм на 55 години. Дъщеря ми ме нарича „лоша баба“, защото отказах да гледам внучетата си, докато тя е без работа. Разкъсвам се между грижата за болния си съпруг, нуждата да работя и вината, че не мога да бъда всичко за всички.