Това е моят разказ за едно лято, в което дадох всичко от себе си за семейството, но вместо благодарност получих студенина и обвинения. Болката ми остана невидима, а жертвата ми – неоценена. Споделям тази история с надежда да бъда чута и разбрана.
Всичко се срина в един миг, когато чух по телефона, че снаха ми е извикала линейка, взела е внуците и е казала, че повече няма да ги видя. В този момент целият ми свят се преобърна и започнах да се питам къде сбърках като майка и баба. Тази история е за болката, вината и надеждата за прошка.
Животът ми беше изпълнен с борба за майчинство, а когато най-накрая станах майка на близнаци, вярвах, че семейството ми ще бъде неразделно. Сега, на старини, децата ми искат да ме изпратят в дом и да продадат къщата, в която съм вложила цялата си любов и труд. Чудя се къде сбърках и дали някога ще бъда отново част от тяхното семейство.
Казвам се Лиляна и животът ми се преобърна, когато синът ми Георги напусна семейството си заради мимолетна авантюра. Останах сама да се боря за връзката с бившата му съпруга Мария и любимите ми внуци, докато се опитвах да намеря смисъл в новото си ежедневие. Въпреки усилията ми, болката от предателството и загубата не ме напускаше, а сенките на миналото продължаваха да ме преследват.
