Денят, в който синът ми ми каза, че не съм поканена на рождения ден на внука си, промени всичко. В този разказ споделям болката, объркването и спомените, които ме връхлетяха, докато се опитвах да разбера къде сгреших и защо любовта понякога не е достатъчна. Семейните конфликти, гордостта и неизказаните думи се преплитат в една история за прошка и надежда.
В тази история разказвам за болката и предателството, които изпитах, когато разбрах, че майка ми е използвала сина ми за свои лични облаги. Боря се с вината, гнева и страха, че семейството ми никога няма да бъде същото. Търся отговори и подкрепа, докато се опитвам да защитя детето си и да разбера дали мога да простя на майка си.
Всяка година изпращам пари на най-големия си внук, студент в София, но от него не получавам нито обаждане, нито съобщение. За разлика от сестрите му, които винаги се обаждат с благодарност и споделят радостта си, той сякаш ме е забравил. Тази тишина ме разкъсва и ме кара да се питам къде сбърках като баба.
Казвам се Милена и винаги съм вярвала, че съм най-добрата баба на света, докато една нощ не направих грешка, която можеше да ми коства всичко. Тази вечер, докато внукът ми Александър беше при мен, се случи нещо, което промени връзката ни и ме накара да се изправя срещу стари семейни рани и собствената си вина. Това е история за погрешно решение, болезнени спомени и отчаяния ми опит да получа прошка.
В този разказ споделям как наследството от баба ми се превърна в изпитание за цялото ни семейство. Боря се с вината, отговорността и семейните конфликти, докато се опитвам да се грижа за нея и да запазя това, което тя ми е поверила. Историята ми е за любовта, дълга и трудните избори, които животът ни поднася.
Оставих сина си при майка ми за една седмица, вярвайки, че това е най-доброто решение. Но когато се върнах, открих истини, които ме принудиха да се изправя срещу собственото си семейство. Това е разказ за болката, прошката и силата да защитиш детето си на всяка цена.
