Казвам се Лилия и цял живот съм се борила с предразсъдъците заради произхода си. Обичах Виктор, но неговото семейство никога не прие момиче от обикновено работническо семейство като мен. Техните решения разбиха сърцата ни, но от болката намерих нова сила.
След внезапната смърт на съпруга ми останах сама с дъщеря си и се опитвах да намеря баланс между майчинството и работата. Когато след години си позволих отново да обичам, дъщеря ми отказа да приеме новия човек в живота ми и ме изправи пред болезнен избор. Това е моята история за трудния път между личното щастие и семейството.
В тази история разказвам как години наред вярвах, че съседите ни са като семейство. Споделяхме всичко – радости, болки, дори най-съкровените си тайни. Но когато животът ни се преобърна и имахме най-голяма нужда от тях, те се обърнаха срещу нас.
Казвам се Мария и една обикновена вечер промени живота ми завинаги. Изправих се срещу полицейска несправедливост и платих висока цена за това. Сега се питам – струваше ли си да се боря за истината, когато всички около мен предпочитаха да мълчат?
В този разказ споделям болката и гнева си, когато свекърите ми отказаха да помогнат на мен и съпруга ми в най-трудния ни момент, въпреки че имат възможност. Сблъсквам се с предателство, разочарование и въпроси за истинската стойност на семейството. Историята ми е покана за размисъл – какво означава да бъдеш родител и какви са границите на прошката.
Казвам се Мария и след двадесет и седем години брак, съпругът ми ме напусна заради по-млада жена. Когато се върна, оправдавайки се, че другата не искала да готви, вече бях друга – по-силна, по-осъзната. Това е моят път през предателството, завръщането и търсенето на собствен глас на петдесет години.
В тази история разказвам как загубих брат си Димитър по време на трагичен инцидент с полицията в София. През болката, гнева и безсилието търся смисъл в несправедливостта, която сполетя нашето семейство. Това е моят вик за справедливост и покана към всички да се замислим докога ще мълчим.
Казвам се Мария и тази история е за болката, която изпитах, когато собственото ми дете разруши всичко, в което вярвах. След като подписах документи с обещанието, че синът ми ще се грижи за мен, останах без дом и без надежда. Но дори и след най-голямото предателство, човек може да намери сили да започне отначало.
Всичко започна с един скандал между мен и новите съседи, но животът ни преплете съдбите по неочакван начин. През годините преминахме от вражда към истинско приятелство, но една тайна заплаши да разруши всичко. Сега се питам – може ли прошката да излекува раните, които най-близките ни хора ни нанасят?
В деня на сватбата ми майка ми наруши обещанието си да ни подари апартамента, което преобърна живота ми и доведе до разрив в семейството. С мъжа ми се озовахме в несигурни квартири, борейки се с недоверието и болката от предателството. Сега, докато се опитвам да събера парчетата на мечтите си, се питам дали щастието си струва цената на семейната разруха.
Всичко се промени в мига, в който видях бебето на най-добрата ми приятелка Ива и в очите му разпознах нещо, което ме разтърси до основи. Изведнъж трябваше да се изправя пред истината за брака си с Мартин, за приятелството ни и за това на кого всъщност мога да вярвам. Сега стоя пред руините на живота си и се питам дали е възможно да започна отначало.
В тази история разказвам за живота си с майка ми Мария, която сама ме отгледа и жертва всичко за мен и брат ми Петър. След години на мълчание и недоизказани думи, се опитвам да намеря начин да ѝ благодаря истински, но животът ни поднася неочаквани изпитания. Това е разказ за вина, любов, прошка и търсенето на смисъл в малките жестове.
