Казвам се Мария и съм на 59 години. След десетилетия, в които бях домакиня и майка на разположение за всички, най-накрая открих какво значи да имаш време само за себе си. Тази история разказва за борбата ми да намеря себе си сред очакванията на семейството и обществото.
На 23 останах сама с малкия си син, след като съпругът ми ни изостави. Години по-късно, когато синът ми доведе снаха ми у дома, се сблъсках с нова болка – обвиненията, че руша семейството му. Тази история е за самотата, жертвите и копнежа за признание в едно българско семейство.
Животът ми премина като миг – от щастливи детски усмивки до тишината на празната къща. Сега, когато трите ми деца са далеч, се питам дали съм направила всичко както трябва и защо самотата боли толкова много. Всяка вечер се връщам към спомените, търсейки отговори и надежда.
