Още от първия ден на брака ми с Иван усещах, че майка му, госпожа Стефка, държи юздите на нашия живот. Когато разбрахме, че Иван не може да има деца, той не намери сили да го каже на майка си – тази тежка истина трябваше да изрека аз. Това е моята история за борбата за достойнство, любов и правото да бъда чута.
Казвам се Ивана и светът ми се срина в деня, когато разбрах, че никога няма да бъда достатъчно добра за майка му. Това е моята изповед за любовта, семейството и борбата между традицията и личното щастие. Понякога се питам: възможно ли е да намериш покой, когато миналото не спира да те дърпа назад?
Тази година реших, че няма да позволя на семейството на Иван да превърне рождения му ден в поредния кошмар за мен. След години на безкрайно готвене и пренебрегване, най-накрая се изправих срещу тях и срещу собствените си страхове. Историята ми е за границите, които трябва да поставим, за да запазим себе си.
Аз съм Мария, майка на единствен син, който се ожени за жена, която никога не приех. В тази история разкривам вътрешната си борба, опитите да защитя сина си и грешките, които направих, докато се опитвах да го отдалеча от съпругата му. Това е разказ за ревността, страха от самотата и цената на майчината обич.
Седя на ръба на леглото, с телефона на съпруга ми в ръка, и се чудя дали животът ми не се разпада пред очите ми. Винаги съм вярвала, че любовта е достатъчна, но сега, след като прочетох съобщенията между него и свекърва ми, се питам дали не съм била наивна. Историята ми е за предателството, семейството и трудния избор между прошката и свободата.
