Винаги съм вярвала на Мария повече, отколкото на себе си. Когато животът ме съкруши и имах нужда от нея, разбрах, че години наред ме е лъгала и използвала. Това е моята изповед за болката от предателството и опита да намеря сили да продължа напред.
Още от първия ден на брака ми свекърва ми не ме прие. Тя постоянно се съмняваше дали децата ми са от съпруга ми, което разруши доверието и спокойствието в дома ни. Историята ми е за борбата да запазя семейството си въпреки отровните думи и подозрения.
Преди пет години дадохме голяма сума на свекърите ми за ремонт на вилата им. Сега съпругът ми иска да забравим за дълга, но майка ми настоява да си поискаме парите обратно. Разкъсвам се между две семейства, две истини и една болка, която не ми дава мира.
Казвам се Елена и съм на 64 години. Историята ми е за предателството, самотата и неочакваното завръщане на мъжа, с когото споделих целия си живот. Сега стоя на прага на втори шанс и се чудя – заслужава ли си да простя?
Седя на кухненската маса, докато дъждът блъска по прозореца, и се чудя дали някога ще простя на себе си за всичко, което оставих зад гърба си след шейсетата си година. Това е моята история за десетте неща, от които се отказах – и болката, която остана след тях. Пиша я с надежда някой да ме разбере и да не повтаря моите грешки.
В тази история разказвам за битката между любовта и глада, когато приятелката ми Мария реши, че ще ме превърне в здравословен човек. Аз, Георги, обичам месото, но се оказах в капана на броколи и киноа. Докато се опитвах да балансирам между нейните очаквания и собствените си желания, се сблъсках с истинския въпрос: колко далеч сме готови да стигнем заради любовта?
