Винаги съм била човек, който помага, но когато съседката ми започна да разчита на мен да гледам детето ѝ всеки ден, нещата излязоха извън контрол. Чувствам се изцедена и невидима, а страхът да не я обидя ме държи в капан. Сега стоя пред прага ѝ, стиснала юмруци, чудейки се дали ще намеря сили да кажа истината.
Всичко започна като обикновен следобед, когато моята приятелка Мария и нейният син Дани дойдоха на гости. Един неочакван инцидент преобърна живота ми и ме остави да се боря с вина, страх и съмнения. Тази история разкрива как едно обикновено гостуване може да промени всичко.
Казвам се Мария и историята ми започва в мига, в който тишината в дома ми стана оглушителна, след като децата ми заминаха да учат в други градове. Между студените стени бях принудена да се изправя срещу собствените си страхове, съжаления и въпроса: коя съм аз без ролята на майка? В тази болезнена одисея открих, че празнотата, оставена от тяхното заминаване, може да бъде началото на един нов живот.
В тази история разказвам за борбата си като самотна майка в Провадия, опитвайки се да осигуря най-доброто за сина си Калоян. В стремежа си да му помогна, често забравях да му дам свобода да открива света сам. Сблъсъкът между моите страхове и неговите мечти ме накара да се замисля дали наистина му давам шанс да разгърне потенциала си.
Казвам се Мария и съм майка на двама сина – Петър на 12 и Виктор на 6. Един обикновен следобед, изпратих и двамата до магазина, но само Петър се върна, а Виктор изчезна. Тази история разказва за най-страшните часове в живота ми, за вината, страха и надеждата, които ме разкъсваха, докато търсех изгубеното си дете.
Животът ми беше подреден и самотен, докато едно неочаквано събитие не преобърна всичко. Приютявайки куче, се сблъсках с хаос, отговорности и загуба на свободата си. Това е моята история за любовта, загубата и трудните уроци на живота.
Всичко започна с един обикновен телефонен разговор от Мария, стара приятелка, която искаше да ме посети със сина си. Не подозирах, че този ден ще преобърне дома ми и ще ме изправи пред неочаквани обвинения и разочарования. Това е историята за една приятелска визита, която се превърна в кошмар.
Казвам се Мария и живея сама в тристаен апартамент в Дружба, който някога беше пълен с детски смях и шум. Децата ми, Ива и Любомир, отдавна са поели по своя път, а аз останах с тишината и спомените. Всеки ден се боря със самотата, надеждата и въпросите, които не ми дават покой.
