Още от първия миг, когато видях как баща ми подава на сестра ми златната гривна, която някога обеща на мен, нещо в мен се пречупи. През цялата сватба се борех с чувството, че съм невидима, докато всички около мен празнуваха щастието на сестра ми. Сега се чудя – как да простя и да продължа напред, когато болката от пренебрежението не ми дава покой?
Казвам се Виктория и цял живот съм била разкъсвана между двамата си родители. След развода им, майка ми никога не прости на баща ми, а аз останах в капана на тяхната омраза. Сега, когато се омъжвам, трябва да избера – да угодя на майка си или да поканя баща си на най-важния ден в живота си.
Още от малка усещах, че не съм любимата дъщеря на баща си. Докато брат ми получаваше всичко – внимание, похвали, любов – аз оставах в сянка, борейки се за всяка усмивка. Тази история е за болката, която носи неравното отношение в семейството, и за битката да намериш своето място.
На 70 години откривам любовта отново, но този път с всички нейни трудности и радости. Влюбвам се в Мария, докато се опитвам да остана опора за дъщеря си и да намеря смисъл в ежедневието. Животът ме учи, че щастието е крехко и винаги има цена.
