Когато татко си тръгна, а аз останах да чакам

Когато татко си тръгна, а аз останах да чакам

Бях на осем, когато баща ми изчезна от живота ни, оставяйки мен и майка ми сами в малкия ни апартамент в Люлин. Тридесет години по-късно, вече успял мъж с всичко, което някога съм искал, той се появи на прага ми с куфар и очи, пълни със съжаление. Сега трябва да реша дали да простя или да продължа да живея с празнотата, която той остави.