Разказвам за живота си след развода с Александър, когато той пое грижата за двете ни деца, но бързо осъзна, че бащинството не е това, което си е представял. Виждам как ентусиазмът му угасва, а аз се боря между съчувствието и гнева си. Историята ми е за разбитите илюзии, самотата и трудните избори на едно българско семейство.
В тази история разказвам за живота си след развода с Александър и как той, въпреки обещанията си, не издържа на тежестта на пълното бащинство. Нашите две деца, Калоян и Мария, станаха неволни свидетели на неговото отчуждение и моите опити да съхраня семейството ни. Болката, разочарованието и надеждата се преплитат в ежедневието ни, докато търся отговори и подкрепа.
В тази история разказвам за момента, в който животът ми се преобърна с раждането на сина ми. Радостта и очакването бързо се сблъскаха с реалността на родителството, семейните конфликти и страховете ми дали съм достатъчно добър баща. Това е разказ за надеждите, провалите и малките победи, които ни правят истински хора.
Мислех, че сме готови за този нов етап, но реалността се оказа далеч от това, което си представяхме. Съпругът ми взе бащинство, за да се сближи с нашето новородено, но напрежението ни разкъсва.
Като баща на две пораснали деца, Иван и Елена, винаги съм си представял, че връзките в семейството ще останат неразрушими. Мечтаех за бъдеще, в което синът ми ще бъде мой довереник и подкрепа в залеза на живота ми. Въпреки най-добрите ми усилия да изградя тези връзки, животът имаше други планове. Тази история разглежда сложната динамика на семейните отношения, очакванията, които ценим, и трудните реалности, с които понякога трябва да се сблъскаме.
