В този разказ споделям как животът ми се преобърна, когато родих първото си дете и останах без подкрепата, на която разчитах. Семейството ми обеща помощ, но когато най-много имах нужда, всички изчезнаха. Това ме накара да преосмисля отношенията си с близките и собствените си сили.
В една дъждовна нощ оставих новороденото си момиченце на прага на непознат дом в Пловдив. Сърцето ми се късаше, но знаех, че това е единственият шанс тя да оцелее и да има по-добър живот. Сега, години по-късно, се питам дали някога ще ми прости и дали обществото ще разбере болката ми.
Снощи не мигнах. Мислите ми се въртяха около решението на родителите ми да дойдат да живеят при нас за година, след като ги помолих за помощ с бебето. Чувствам се разкъсана между любовта към тях и нуждата да изградя собственото си семейство.
В един миг животът ми се преобърна, когато научих, че бебето, което държа в ръцете си, не е моето. Изправих се пред невъзможен избор между любовта към детето и истината за кръвта. Тази история е за болката, прошката и силата да продължиш напред.
В тази история разказвам за една напрегната нощ, когато свекървата ми ме въвлече в неочаквана драма. Семейните конфликти, алкохолът и безсънната грижа за бебето ме изправиха пред избори, които никога не съм си представяла. В крайна сметка се оказах в полицейското управление, а доверието в семейството ни бе поставено на изпитание.
