В този разказ споделям как една обикновена покупка на мляко за дъщеря ми се превърна в унизителна и драматична случка. Преживях срам, гняв и безсилие, когато се сблъсках със суровата реалност на бедността и отчуждението в съвременна България. Историята ми е покана към всички да се замислим докъде сме стигнали като общество.
Започвам разказа си в най-тъмната нощ на живота ми, когато останах сама с малката си дъщеря и без стотинка в джоба. През сълзи и унижения, през безброй откази и предразсъдъци, намерих сили да се изправя и да създам свой малък бизнес, който промени не само нашия живот, но и вдъхнови други жени. Днес говоря пред хората за силата на майчината любов и за това как никога не трябва да се отказваш, дори когато всички врати са затворени.
Бях любимата дъщеря на татко, но сега съм на ръба да бъда изгонена от дома, в който съм израснала. Живеем петима души в тристаен апартамент в Люлин – аз, шестгодишният ми син, родителите ми и по-малкият ми брат Стефан. Сблъскваме се с липса на пространство, напрежение и стари рани, които никога не са заздравели.
Казвам се Мария и преди пет години взех решение, което преобърна живота ми – спрях да харча пари. Историята ми е изпълнена с болка, самота и неочаквани уроци за това какво значи да оцеляваш в България без удобствата на съвременния свят. Това е разказ за битката ми със себе си, със семейството и с обществото.
