Още от първия ден на брака ми с Иван усещах, че майка му, госпожа Стефка, държи юздите на нашия живот. Когато разбрахме, че Иван не може да има деца, той не намери сили да го каже на майка си – тази тежка истина трябваше да изрека аз. Това е моята история за борбата за достойнство, любов и правото да бъда чута.
Казвам се Ивана и вече пет години живея в сянката на очакванията на свекърва ми, докато съпругът ми Дарио мълчи за нашите проблеми с безплодието. Всяка семейна вечеря се превръща в изпитание, а тежестта на истината все повече ме задушава. Това е моята история за болката, тишината и смелостта да се изправя срещу семейство, което не иска да чуе истината.
Животът ми се преобърна в един дъждовен ноемврийски следобед, когато чух думите, които никоя жена не иска да чуе. След години борба с безплодието и две болезнени загуби, аз и съпругът ми Димитър се изправихме пред най-голямото си изпитание. Но съдбата ни поднесе неочакван подарък – три нови живота, които промениха всичко.
Вече шест години съм омъжена за Петър – човекът, когото обичам, но и човекът, с когото деля най-голямата си болка. Мечтая да стана майка, а той не може да си представи живота ни с дете. Това е историята на нашата любов, разкъсвана от една неизказана пропаст.
Казвам се Мария и цял живот съм мечтала да стана майка, но съдбата ми поднесе изпитания, които ме оставиха без надежда. След десетилетия болка, самота и отчаяние, на 68 години животът ми се преобърна, когато прегърнах първото си дете. Сега се питам – има ли възраст за чудесата и кой има право да ни отнеме мечтите?
Още от първия ден знаех, че майката на Даниел ще бъде проблем. Любовта ни беше силна, но сянката ѝ над брака ни се оказа по-дълга от всяка радост. Най-тежкият момент настъпи, когато трябваше да ѝ кажа истината, която той не посмя.
Казвам се Мария и вече пет години живея в сянката на една мечта – да стана баба. Дъщеря ми Елена и зет ми Димитър са женени отдавна, но домът ни все още е тих, без детски смях. В опитите си да сбъдна тази мечта, стигнах до ръба на отчаянието и се сблъсках с истина, която промени всичко.
След години борба с безплодието, аз и съпругът ми най-накрая станахме родители на дъщеря ни Ани, когато бях на 41. Щастието ни обаче бързо бе засенчено от тревоги и напрежение, когато осъзнахме, че прекалената ни грижа и страх да не я загубим я превръщат в несигурно и разглезено дете. Сега се питам: дали любовта ни не се превърна в капан за собственото ни дете?
Казвам се Мария и вече пет години живея с една болка, която не ми дава покой – нямам внуци. Дъщеря ми Елица и съпругът ѝ Димитър са женени отдавна, но домът ни остава тих и празен. В опитите си да сбъдна мечтата си, стигнах до ръба на отчаянието и се изправих пред истини, които никога не съм очаквала.
След години на борба с безплодието, дъщеря ми Катя беше отчаяна. Като майка, реших да направя всичко възможно, за да ѝ помогна, и се съгласих да стана сурогатна майка за нейното дете. Но това, което започна като акт на любов, се превърна в изпитание за цялото ни семейство.
