Казвам се Мария и вече пет години живея с една болка, която не ми дава покой – нямам внуци. Дъщеря ми Елица и съпругът ѝ Димитър са женени отдавна, но домът ни остава тих и празен. В опитите си да сбъдна мечтата си, стигнах до ръба на отчаянието и се изправих пред истини, които никога не съм очаквала.