Животът ми се преобърна, когато след майчинството изгубих работата си и останах сама с малкия си син. Майка ми, неговата баба, все повтаряше, че детето е само бреме, което ме нараняваше повече от всичко. В тази история разкривам вътрешната си борба, семейните конфликти и търсенето на надежда в българската действителност.
Вече десет години не работя, а семейството ми се разпада под тежестта на финансовите проблеми и недоволството на свекърва ми Мария. Мъжът ми Николай носи цялата тежест на гърба си, а аз се боря със собствените си страхове и оправдания. Дали някога ще намеря сили да променя живота си или ще остана завинаги в сянката на собствената си нерешителност?
Всичко започна в една дъждовна вечер, когато тъстът ми изненадващо се появи на прага ни с куфар в ръка. Нашият брак вече беше под напрежение заради безработицата ми и ежедневните грижи, а сега трябваше да се справим и с неговото присъствие. В тази история разказвам как се борихме за връзката си, докато се опитвахме да намерим спокойствие и разбиране сред хаоса.
Казвам се Мария и животът ми се преобърна, откакто дъщеря ми се омъжи за Петър – човек, който не може да стои на едно място и винаги търси справедливост там, където никой не я иска. Всяка негова битка за „правда“ ни струва спокойствието, а най-много страда внучката ми, която расте в постоянен страх и несигурност. Питам се – докога ще издържим на този хаос и има ли изобщо изход от тази безкрайна война?
Всичко започна с един бурен скандал между съпруга ми Петър и баща ми, който промени живота ни. Изправени пред финансови трудности и семейни конфликти, трябваше да намерим сили да се изправим срещу страховете си и да преосмислим какво означава да бъдеш семейство. Това е моята история за прошка, компромиси и надежда.
В една студена ноемврийска сутрин чух майка ми да казва, че съм просто тежест в живота ѝ. Без работа, самотна майка, всеки ден се боря с осъдителните погледи на семейството си и с умората от оцеляването. В тази история разказвам как под тежестта на майчинството отчаяно търся себе си, докато всички очакват да се срина.
Казвам се Ивелина и вече десет години не работя, въпреки че семейството ми се бори финансово. Мъжът ми, Николай, носи цялата тежест на гърба си, а свекърва ми Мария не спира да ме упреква. Живеем в къщата на баба му в Перник, но напрежението расте с всеки изминал ден.
В тази история разказвам за живота си, след като съпругът ми, Димитър, загуби работата си и се изгуби в света на компютърните игри. Аз, Мария, се боря да издържам семейството ни и да отглеждам децата ни, докато се опитвам да не загубя себе си. Историята е изпълнена с напрежение, болка и надежда за промяна.
Казвам се Мария и съм на 55 години. Дъщеря ми ме нарича „лоша баба“, защото отказах да гледам внучетата си, докато тя е без работа. Разкъсвам се между грижата за болния си съпруг, нуждата да работя и вината, че не мога да бъда всичко за всички.
– Само защото в момента съм безработен, не означава, че съм на разположение за безплатни грижи за деца. Имам свои собствени предизвикателства и не мога да поема отговорностите на други хора. Родителите трябва да са отговорни за собствените си деца.
Когато партньорът ми, Иван, загуби работата си, той обеща, че това е само временно препятствие. Въпреки това, когато месеците се превърнаха в година, неговото бягство в света на онлайн игрите ме остави, Мария, да управлявам домакинството и да се грижа за нашите деца, Лили и Никола, сама. Това е нашата история за борба и устойчивост пред неочаквани предизвикателства.
