В една студена ноемврийска сутрин чух майка ми да казва, че съм просто тежест в живота ѝ. Без работа, самотна майка, всеки ден се боря с осъдителните погледи на семейството си и с умората от оцеляването. В тази история разказвам как под тежестта на майчинството отчаяно търся себе си, докато всички очакват да се срина.
Казвам се Ивелина и вече десет години не работя, въпреки че семейството ми се бори финансово. Мъжът ми, Николай, носи цялата тежест на гърба си, а свекърва ми Мария не спира да ме упреква. Живеем в къщата на баба му в Перник, но напрежението расте с всеки изминал ден.
В тази история разказвам за живота си, след като съпругът ми, Димитър, загуби работата си и се изгуби в света на компютърните игри. Аз, Мария, се боря да издържам семейството ни и да отглеждам децата ни, докато се опитвам да не загубя себе си. Историята е изпълнена с напрежение, болка и надежда за промяна.
Казвам се Мария и съм на 55 години. Дъщеря ми ме нарича „лоша баба“, защото отказах да гледам внучетата си, докато тя е без работа. Разкъсвам се между грижата за болния си съпруг, нуждата да работя и вината, че не мога да бъда всичко за всички.
– Само защото в момента съм безработен, не означава, че съм на разположение за безплатни грижи за деца. Имам свои собствени предизвикателства и не мога да поема отговорностите на други хора. Родителите трябва да са отговорни за собствените си деца.
Когато партньорът ми, Иван, загуби работата си, той обеща, че това е само временно препятствие. Въпреки това, когато месеците се превърнаха в година, неговото бягство в света на онлайн игрите ме остави, Мария, да управлявам домакинството и да се грижа за нашите деца, Лили и Никола, сама. Това е нашата история за борба и устойчивост пред неочаквани предизвикателства.
