Родих се в малко българско градче, където хората обичат да гледат, да шушукат и да съдят. Аз и брат ми сме близнаци, но съдбата ни поднесе неочакван подарък – аз съм с тъмна кожа, а той – със светла. Това ни превърна в сензация, но и в повод за болка, борба и въпроси, които още нямат отговор.
Животът ми беше изпълнен с борба за майчинство, а когато най-накрая станах майка на близнаци, вярвах, че семейството ми ще бъде неразделно. Сега, на старини, децата ми искат да ме изпратят в дом и да продадат къщата, в която съм вложила цялата си любов и труд. Чудя се къде сбърках и дали някога ще бъда отново част от тяхното семейство.
Казвам се Виктория и винаги съм била независима, но решението да стана самотна майка преобърна живота ми. След раждането на моите близнаци, щастието ми бе помрачено от неочаквана заплаха, която се прокрадваше в сянка. В тази история ще ви разкажа за борбата си със страха, семейството и истината.
Когато Иван и Мария Петрови се подготвяха за раждането на своите близнаци, те очакваха живот, изпълнен с радост и смях. Въпреки това, раждането на децата им разкри реалност, която никой не можеше да предвиди, водеща до пътуване, изпълнено с предизвикателства и болка.
