В този разказ споделям как майка ми ме обвини, че не съм помогнала на болния си брат, и как нейните думи ме преследват дори след като прекъснах връзката с нея. Разказвам за семейните конфликти, чувството за вина и трудния избор да потърся свобода далеч от дома. Това е моята борба между дълга към семейството и нуждата да се спася.
Още от първия момент, в който прекрачих прага на новия си апартамент в София, знаех, че няма връщане назад. Майка ми не спираше да ме преследва с гневни съобщения, обвинявайки ме, че съм изоставила болния си брат и семейството си. Всеки ден се боря с вината, страха и въпроса: заслужавам ли да бъда свободна?
След като завърших гимназия, избягах от дома, оставяйки зад себе си болния си брат и гневната си майка. Сега тя ми изпраща съобщения, пълни с омраза и проклятия, обвинявайки ме за всичко. Как може една майка да пише такива неща на собствената си дъщеря?
