В тази история разказвам за един съдбовен ден в моето училище в Пловдив, когато аз и приятелите ми решихме да се пошегуваме с чистача бай Димо. Шегата ни излезе извън контрол и доведе до неочаквани последици, които промениха отношението ми към хората и ме накараха да се замисля за истинското значение на уважението. Това е изповед за вината, прошката и трудния път към израстването.